Димитко

Преди време бях чел в Tech News разни плашещи неща за блоговете и всички форми на социален интернет — например, че ако шефът ти разбере какви глупости плещиш в блога си, или ако имаш някоя “неморална” снимка във Facebook, едва ли не ще те уволни (или няма да те вземе на работа, ако сега кандидатстваш). Защо? На работа можеш да се държиш професионално, но личното ти изразяване е част от твоя ЛИЧЕН живот. Шефът ми е мой шеф само в рамките на работното ми място, той или тя не е шеф на целия ми живот.

[ Лична информация в Интернет може да съсипе кариерата ]

Кофти номер. Лично за мен това е висша степен на нахалство. Хората живеем живот, в който сме в различни роли и контексти във всеки отделен момент. Когато ходим да пазаруваме, сме недоволни клиенти.  Когато сме на работа, обикновено ние сме обслужващите и трябва да мислим за нуждите на клиентите. Когато ръководим хора, мислим по един начин. Когато ние сме ръководените, мислим по друг. Същото важи и за нашето изразяване.

• Ако в извънработно време пийна повечко и имам затруднения с ходенето по права линия, това не значи, че съм лош кадър в рамките на работното си време.
• Не съм расист, но това не ме прави добър кадър.
• Ако не съм християнин, това не ме прави некадърник в работата.
• Ако редовно си изхвърлям боклука и чистя тоалетната на котките си, това също не ме прави по-кадърен на работното ми място.
• Ако някой приятел ме е снимал да танцувам на пилон в дискотека, това не значи, че няма да изкарам няколко десетки хиляди евро за фирмата, в която работя.

Моето отношение винаги е било доста грубо и цинично към хора, чиято преценка намирам повърхностна. Сега няма да бъде изключение: смятам, че хората, приложили такива критерии в преценката си дали да се вземе на работа (или уволни вече работещ) определен човек на база на факти от личния му живот, са смешни и жалки, а още по-смешни и жалки са интелектите им.

Една минута мълчание за смъртта на здравия разум!